автор: lira

Ненужното – нека гори.
А нужното все ще ми свети.
Вземам назаем очи
от всичките мои поети.

Дните капчука брои.
Стряхата пази гнездото.
Лястовичи следи –
Летни невидими лодки.

Нужното няма очи.
Всичко ненужно ме гледа.
Свърших си всички сълзи
и се превърнах на Веда.

Ако си луд, ме вземи.
Стряхата ще се запали.
Луд ли си да те боли
от самодивски пожари!