автор: toly

Не се ли умори да бягаш
далеч от бащината къща,
виж окървавените крака...
Но пак на се завръщаш.

Не се ли умори да търсиш
парченца от разбит живот,
и после с лекота да пръскаш
събраното със кървав пот.

Не се ли умори да просиш
човешки милосърдия,
ранена след това да молиш
за прошка и напътствие.

Не се ли умори да пиеш
утайките от чужди чаши,
трохички хлебец да събираш
окаляни под тежки маси.

Не се ли умори да сричаш
живота от сивите читанки,
и ден след ден на тях да заприличваш
превръщайки се в сянка.

Не се ли умори от самотата,
отваряща ти входната врата,
разяждаща ти бавно тя душата
/а стихове стърчат оттук - оттам/.

Не се ли умори да скиташ
далеч от себе си и Бог.
На скитница да заприличаш...
Но пак върни се в своя дом!

Не се ли умори...

Не се ли?