автор: difelia

Тъгата, заровена дълбоко в мен проговори.
Сърцето ти затворено за мен ме отпраща.
Всичко направих, всичко казах...
Стоя и събирам сили за сбогом.

Спомените идват и си отиват.
Облъци тъмни засенчиха душата ми.
Не ми остана какво да губя.
Няма сила, която да те върне.
Уча се..
да ти кажа сбогом,
да те забравя,
да те оставя...
Ти си урокът, които трябва да науча.

Последна целувка, последен поглед и тръгваш...
Борих се, но не успях да те спра.
Трябва да погубя мъката.....
или себе си?