автор: Freya

Не обичаш морето.
Как тогава си влюбен във мене?
Не видя ли хрилете ми
и не чу ли вълните във вените?
Не обичаш морето,
а пък аз съм буря и бряг
и се рони сол от ръцете ми,
а гърдите ме стягат,
щом ме стисне смирено безветрие...

...Не опази сърцето ми
от пустиня и летен пожар –
още малко ще пламнат небетата.

Нощем сънят ми ти пари -
знам, ще ти липсва морето.