автор: Agaq

тя
имаше име,
кратко
и някакво,
което не не помнеше
беше ли нейно.
Тя имаше спомени
някакви пазени,
откраднати нощем
(повити от детството).
Тя пиеше дъжд
от езерата
на тайните,
нозете й баха пътеки
и сгушена в утрото
протягаше поглед
голотата си да завие
със изгрева.
Той
имаше име
дълго
и помнено,
не пазеше никакви спомени.
Живееше бързо,
все надбягваше времето
(на трийсет и две го убиха).
И
някъде там -
отвъд всичко
реално,
светлината ги стигна и двамата -
тя - момиче със спомени,
той само очи,
в които не светеше нищо.
Познаха се там -
две светещи точици,
защото Тя го обичаше.
( Една душа пълна със спомени
и очи, които ще виждат)...

Аз само сънувам живота си...