автор: Lisica

Делят ни животи, семейства, деца...
Остана ли нещо от друга невзето?
Колко ли хора искат с лека ръка
за заглушат песента на сърцето?
Ще изтрия ли някога всичко това?
...Боже, само да стигна жива, където
той очаква онази силна жена,
която си слуша гласа на сърцето.
Като сребърна перка на риба-луна
по пътя ми нежно проблясва морето.
прашинка от обич, пътувам в нощта,
заслушана в тихия глас на сърцето.
Останала само копнеж и душа,
предавам се, ето ме цялата, ето....
Да бъда до тебе е моята съдба,
при тебе ме води гласът на сърцето.