автор: lorsa

Неочаквано, но тази нощ сънувах те.
Беше сън-като онези-в приказките-
като връхлетяващо осъмване
в шепите разпукани на скитника...
Сънувах те такъв, какъвто нямам те-
мой. А тази дума казва всичко.
В приказките с обич се раняваме
и утрото ме зашлеви с „обичам”.
Затова ли казва се РЕАЛНОСТ?
Болно, нежелано приземяване...
В шепите на скитника събрахме
всяка нежност- да я разпиляваме
по пътя си (като трохи) отзад.
Така ще се намираме взаимно-
събрали цялост в медения хляб
на чувствата си... Сънища. Наивност...
Сънувах те. И затова те гледам
с поглед жаден и... некраткосрочен.
Не искам да ми казваш нищо редно.

Сънувах и мъжа си междувпрочем.