автор: Blaze

Тя е нещо много лично.
Всеки човек си има своя музика, която обича, която цени, която пази. Би я споделил само с близки хора. Но има и обществена музика, която не е толкова съкровена и както към всяко обществено нещо, човекът се отнася с пренебрежение. От своя страна музиката е начин на възприемане на света, начин на разбиране и на овладяване на емоциите...
Преди седмица се опитах да споделя част от "моята музика" с група непознати хора. Хвърлих им купчина текстове на песни и им казах да си изберат нещо. Те си избраха нещо обществено. И естествено не се отнесоха сериозно. Засвирих няколкото акорда от песента на китарата, която ме придружаваше. Имаше хора, които обичаха този вид музика. Но бяха много малко. Болшинството от хората не допуснаха мелодията до "личното си пространство". Имаше и такива, които съзнателно пуснаха една mp3-ка на компютъра, докато свирех. Не се изненадах. Хората не искат да слушат. Кой си ти, че ще им налагаш твоята музика? След още една песен си прибрах китарата и си тръгнах. Не се сърдех. Напротив - аз ги разбирах. Те искаха своята музика и си я имаха. Човек няма нужда от някой, в днешно време, за да слуша музика. И като за финал на това лирическо отклонение.. - защо хората обичат, когато някой свири на китара някъде навън на огън или нещо подобно? Защото там няма уредба, няма компютър, няма друга музика и човек се задоволява с това, което има. Но когато има възможност и за нещо повече...?
Музиката ми се струва като едно от онези малките неща, на които човек се радва, също като небето и облаците,
дъждът, росата, като малките черни иглички на непознато диво цвете...