автор: angar

Вчера бе събота, днес е неделя.
Рано напуснах свойта постеля.

“Днеска на писане ще се отдам,
малко поезия ще си създам!”

Там, в планината има река –
тя се нарича “Римна река”.
С меки, не много бързи води,
светли и гъвкави като змии.
Плуват из нея всякакви рими –
бистри, искрящи, неукротими!

(Има и в пясъка рими от злАто,
ала е нужно търкане яко
някаква рима да заблести,
тъй че стиха ти да освети!)

Газих оттука, гледах оттам,
как да си хвана рима - не знам!

Слушам - по пътя талига минава.
Плетени кошници в нея продават.
Бе продавачът циганин чер –
купих от него огромен панер.

И го поставих под водопада,
тъй че водата в него да пада.

Паднаха в него всякакви рими –
бързи, искрящи, неукротими.
Скачат, подскачат, плъзгат се, шават –
дето ги сложа, там не остават!

Тъй че с чукчЕто си ги убих
и във панера ги подредих.

Вземам оттука, слагам ги там -
няма поезия даже и грам!

Жива поезия от мъртви рими -
как ще направиш, хайде, кажи ми?

Без силна обич – пламтяща лава,
без гняв и болка – куплет не става!

А пък от рими – цяла торба.
И си направих римена чорба!