автор: jantreya

на една чаровна приятелка

Днес някак ми е младо на душата.
Днес дишам даже някак по-свободно.
Дори и слънцето се запремята,
подобно клоун, там по небосвода.
Днес май се случи някаква магия?
Или съдбата пусна ми награда?
Понеже не успявах за прикрия
как ми е трудно и дълбоко страдам.
Навярно и е писнало от мене,
кахърните ми погледи да гледа.
Да ходя като шемет и да стена
и сълзи да забърсвам два-три реда.
Така че изведнъж пред мене светна.
Предчувствие ли?Временна утеха?
Но хвана ме мерака да преметна
през рамо възрастта си като дреха
(за всеки случай,ако дъжд заплиска
или задуха вятър невъзпитан,
а няма никакъв заслон наблизко)
и да поема по света да скитам.
Меракът ми ще трае два-три часа.
Познавам се.Със себе си отраснах.
Но се усещам толкова прекрасно,
че даже и на сянката си паснах.