Под восъчните стълби
на износени грехове
моите неизлюпени светове
мируват
забравени и непотърсени
от никого,
дори от теб
За какво са ти?
Стъпканите ти ръце
жадуват
за пясъчна музика,
неугасима с мълчание
и зъзнеща в кльощавите
небесни пазви
Не ме ли чуваш
как в главата ти
смътно скимтя
и ръся думи,
прогизнали от повтаряне?
Стоя си вътре,
точно зад очите ти,
оттам надничам
и мислите ти
изцедени
сканирам