автор: nichija

Да листим страниците пожълтели,
ровейки из тъмната си същност,
когато сетивата глъхнат онемели
слепи за несбъднатата вечност...
Дали възможно е да се намери
чувството изгаряло ни с нежност,
което с тънки нишки прело е къдели-
миражен цвят на времето ни днешно,
а после е отминало в недели
и размило се във синкаво безбрежно....
....
Струва ли си урвите да изкатерим
осеяни със самота и страсти скрежни,
когато ни боли сърцето, и треперим
от скрупули и срах, от хули неизбежни,
и ще можем ли по пътя да намерим
вяра за любовите си безнадеждни?!?