Красотата от порите ни протича,
замъглява разума и откъртва небето,
глухи сме за слепите огнища,
които ни превземат от света разнищен
Никакво страдание не е позволено,
оттук нататък само любовта ще стене,
сърцето ми е вече разкроено,
постеля ми дайте от слънчево семе
В небето ще я плисна неумело,
та да спре да се чумери
Откога е приклекнало
на паважа и си дреме
Облаците всеки ден го скубят,
а небето пощръкляло
им отвръща с дъжд и есенно бреме