автор: masha

Искам от живота ти да си отида,
може би самотна с дъщеря
искам всичко с тебе да изтрия,
даже и доброто и смеха.
Искам утре да се рея в небесата
като малка птица сред орли,
но не да чакам да ме прокълне съдбата
и костите ми лешоят да потроши.
Най коварната лъжа е спомен,
който ни залъгва със копнеж
по отдавна минал ромот от вода,
която днес е скреж.
Всичко като книга да затворя
и да хвърля после във жарта
и като погледна да не помня
от корицата и да е само пепелта.
Колко е лъжлива любовта ни
борим се и после лош късмет,
вярваме във думи обещания
и се обвиняваме безчет.
Искам от живота ти да си отида
може би самотна с дъщеря
някъде далече да замина
да не помня теб, скръбта и любовта.
Утре аз ще стегна своя куфар
без да знам какво ме чака вън,
но ще вярвам в свойто малко чудо
и животът ми не ще ми е проблем.
Утре аз от теб ще си отида
ти не вярваш че ще съм сама,
няма да ме спреш за да не видя,
че за мене само си копнял.
Искам от живота ти да си отида
може би тогава ще съм истински щастлива.