Отпуснали гръбнак жътвари,
на трапезата им се срещнали
лъжицата и паламарка
и направили раздумка малка.
Лъжицата със гордост заявила,
че тя на хората е най-мила,
за прехраната е отговорна,
та работата да е благотворна.
Държат я в чистите месали,
а защо ли още не дадат й и медали?
Паламарката,усмихвайки се леко,
подхвана приказката от далеко,
за нуждата от всичките предмети,
независимо дялани или пък лети,
всеки има свойта служба,
на човека да помага в нужда.
Някои се ползват често,
други са скътани за уместно.
Тъй със сърпа дълго са прибрани,
ала знаят: ден година храни!