автор: Venis

В царство някога едно
ковчежникът крадял злато.
Царят умен и хитрец,
изгонил стария крадец.
Поканил придворните велможи,
на танци,но в облекло без кожи,
в леки и ефирни дрехи,
трябвало да мине всеки,
през дълъг тесен коридор,
а там бил малкият трезор.
Заредили се тежки стъпки,
царят го побили тръпки,
чакал той да срещне доблестта,
ала танцът им издавал алчността.
Ето,подскачал някой нависоко,
с ръце,с крака танцувал нашироко,
като коприна се огъвал лек,
това бил най-честният човек.
Владетелят постъпил е добре,
защото дал е да се разбере,
управниците трябва да са свестни,
народът да ги благославя с песни.