на Мъжа, който всяка вечер протяга съновиденията си към мен
Когато си най- тъжен
и проклет,
изпрати ми слънцето
в безоблачна тепсия,
покрий я с целофанови
парчета лед
и пресуши лицето си-
нека спре да грее
Когато стигна до теб,
скрита в замислена лира
ще излъжа земята
с изкрещян дъжд
и от устните ти вятър ще завие
В опадалите дни
се лющя непозната,
а толкова близка
Не ме питай коя съм
Не ти трябва да знаеш
кой сънищата ти чисти