автор: LeoBedrosian

Понякога затънали
в дълбоки коловози
на безрадостна съдба
пропускаме славея
и тропота на табуни волни!
Понякога обгърнати
от тягостна мъгла
от носа си по-далеч
поне до брега отсрещен
на живата вода
не виждаме света
душим се във оврази
и стегнати в бодлива тел
на догми и тормози
не вдишваме на есента
свещената трева,
не пием потоците на пролетта
и не горим във лятото
на любовта.

Какво пропускаме?

докато тихо си живуркаме
как минават покрай нас
буйните потоци
бесните
лудите
дивите коне на лесове незнайни!

Уж въздух вдишваме,
а издишваме черна гряз
и злоба
мъка
недоволна страст!