автор: mariq-desislava

В безпощадните есенни ръце
тревата, надвикала спомена,
паунови кости на ореха бъбрив простира
Бистро е утрото и корените си смълчано вади
По олуците изстинали от дъжда прегазен
се терзаят лилавите мисли на врабчета влажни
Сред къщите прелита жената,
родена от жажда и в кошници здрачни
децата си престарели изражда
Само тишината е останала на улицата без име
и без посока за връщане към света
на отминали чудеса
Тук са единствено глухите листа,
които в думи се възраждат