автор: daniele

На този свят сме просто гости.
Дошли случайно,
останали за малко-
разполовено дихание и шеметен бяг.
Блъскат се сенки, преплетени хищно.
Устремени към всичко- всеядна нищета.
Душите погубени, натруфени пищно
неусетно изгарят в бленувана суета.

Пада нощта- изморена от викове.
Безкрайната улица в светлосенки замря.
Притихнал градът, задавен от хрипове,
В пореден кошмар самотно заспа.

И няма ги хората - в кутийки затворени.
Изградили в безумие стена след стена.
Изчезнали и в хаоса сякаш заровени-
загубили себе си, и вярата, и любовта.