О,нека се мръщи,вилнее-бушува
зловещата зима през дългите нощи!
О,нека препуска,буботи-лудува
свободно на воля и клони да кърши!...
Напразно лудува,напразно се мръщи,
пак пролет ще дойде,пак пролет ще има.
Ще бликнат фонтани лъчисти и чисти ,
безкрайни фонтани на нежност и сила .
И ето полека от нищото сякаш
със скрита надежда ,с несдържана радост
по клонките нежни напъпена младост
неспирно напира,надига се –расне .
Дърветата пищно сред време ще листнат,
докоснати нежно от ласкав ветрец
и в нейна прослава ,унесен в забрава
ще химни разлива незнаен певец.
Ще екнат фанфари на птичата песен,
победни фанфари на младост и сила.
И ведро ще свети простора небесен-
лазурно сапфирен,сияещ кат свила.
Знам, пролет ще дойде,пак пролет ще има
с възторжени песни и нови надежди,
но моята пролет ,ах моята пролет
едва ли ще дойде,едва ли ще дойде !
С десница незрима уби я съдбата –
сред глетчери ледни на вечната зима
захвърли мечтите-надеждите светли,
със вихри студени прекърши цветята,
цветята на детските блянове чисти .
За пролет бленува ,за ласки жадува
невинна и чиста по детски душа,
но демона черен на полъх неверен
попари сияйната нейна мечта .
Не литнала още ,простреляна падна
ранената моя,нещастна душа .
С усмивка ехидна ,с преструвка завидна
погуби я подло жестока съдба .
Но пролет ще дойде,пак пролет ще има,
пак свежо и тучно ще расне трева.
Ще трепне в наслада надеждата млада
с възторжена ,дръзка и смела мечта.
И нови надежди ще зреят в полето-
в богатата щедра и тучна земя.
В безкрайни простори високо в небето
ще дипли мостове сияйна дъга....
Но моята младост,ах моята младост
разперила плахо за полет крила
прободена падна с попарена радост
във бездна дълбока на ледна тъма .
Знам,пролет ще дойде –възторжена млада
и химни ще има и песни безкрайни,
но моята пролет,ах моята пролет
не дойде ,стопи се –угасна в нерадост...