автор: narnia

Притичай покрай мене, мое щастие,
неуловено и неуловимо пак -
все още имам нужда да повярвам
във теб като последния глупак.
Внезапно като порива на вятър,
нетрайно като корабна следа
мини над мен и освежи земята ми
забравила за твоята вода!

Аз няма да те моля да останеш
на моя бряг за месеци и дни...
Поспри за малко - само да нахраниш
надеждата - и после отмини!