автор: gorski

Не може да се спи в такава нощ…
Напразно си платил хотела.
И тръгваш сам по уличките тесни.
Луната – младата джебчийка –
след теб върви и ще ти бръкне
със тънки пръстчета в душата.
Зове те някъде наблизо
мелодията страстна на фламенко.
Извира тя от белите дворове
със кърваво мушкато.
И този ритъм, този вик –
любовен зов ли, плач ли
по мъртви братя и мъже!
Навлизаш в лабиринта калдъръмен
от криви улички без изход.
А всъщност в минали епохи влизаш.
И как ли ще намериш
обратен път към себе си
и към хотела?