автор: katbalu

Тръгнаха си.
От мен си заминаха...
Първо вещиците...
Онези червенокосите с острия кикот
реквизита от сънищата ни ...
Знаеш ги...
После си тръгнаха безликите-
от усмивки дежурни - с разтеглени устни
и
с
еднакви лица
като мощна вълна
връхлетяха към мен и през мен...
Не усетих дъха им...
Тежестта не усетих...
И, останах сама...
После дойде Страхът,
да ми вземе сърцето-
и надвеси над мен островърхата черна качулка....
Пред очите му - в бездните, разпилях,
шепа пеещи малки светулки
и.... смях...
Изпари се Страхът и остави след себе си,
кастанети озъбени
очила
и перуки...
Не умрях!
Затанцувах под валс на цигулки
завъртях се в спирали сребристи от тюл,
боса бягах по по тръни и билки...
Но , дойде.
Като изстрел и нож
влезе в мойто сърце
като буря през него премина...
И намери врата. После нещо си взе.
Мен си взе. И, със мене замина...