автор: angar

Получих вчера пощата от село.
И първо се заех с “Кратунско дело”.

Охо, в Кратунци правили събор!

Открай докрай докладите изчетох!
И отзивите им, и снимките видях!
На някои неща така се смях!
Припомних си другарите си стари –
бях някои от тях почти забравил.
От - някога посредствени поети,
видях такива смислени куплети!

От всички отзиви бях възхитен!

Но се почувствувах и малко огорчен:
че всички са забравили за мен!

От толкова изписани доклади -
от хора възрастни и от по-млади,
от толкоз случки, толкоз имена –
как никой за Ангар не споменА!

В Кратунци буйната ми младост мина!
Тук първи път се срещнах със Калина
и бях от хубостта й запленен!

И в толкова куплети я възпях!

Не ме обикна тя. Дано небето
това не й го зачете за грях!

И на Кратунци
колко слава съм създал!

Та нали зарад моя “Кръг в гюрлука”
цял автобус със учени от НАСА
за първи път в селото ни довтаса!

А “Нерез от Европа” кой доведе?
Кой пръв отиде в “Ланд на чудесата”?

“Козата-пръч” кой в село я докара?
И може ли да се забрави туй:
“В Кратунци – поп с триметров алилуй”!

И как, от на Винета махалата,
пандемията тръгна по селата?

И кой е кръстник на “Кратунско дело”?
Кого товариха с поръчков репортаж:
“На плаж с Винета” и “От Евин плаж”?

И колко още хубости описах!

И как,
полуразкрачена и боса,
в полупрозрачен тънък панталон,
с две стегнати бедра и русокоса,
прореждаше Винета магданоса!
И как премина
на пъдарите купона,
по повод свършването на сезона!

А на “ТОдоров ден на кушията”,
как препусках – с Тодора на шията!

Цял час на тази тема да говоря,
едва ли в нещичко ще се повторя!

И още нещо малко ме обиди -
друг ден за празник на Кратунци
бях предвидил:

“Идва Цветница. Кратунци
тогаз им е сбора!
По къщята, по мегдана -
ще е пълно с хора! …”

И:
“… вечерта на Цветница, когато
Кратунци им е сбор, и на мегдана
се палят купчинки от суха слама,
и сбират се моми, невести, лелки,
да скачат през огньове и попрелки…”

Защо традицията не се спази?
Кой и защо безцеремонно я погази?

Сега властта е взело ново племе.
И свиква сбор!
На него не му дреме
че царевиците са неприбрани,
че в ранна есен ден година храни!

Кратунци Пловдив ли е – за сеир
два пъти да се прави панаир!

Не бях ни кмет,
ни даскал, ни кръчмар –
обикновен кратунец бе Ангар.
Но докогато в сЕлото живях,
с какви ли стихове не го възпях!

А в толкова доклади – с имена –
Как ни един “Ангар” не спомена!


Живей, поете, докато си жив!
И на признание не се надявай!
Люби, пирувай и се забавлявай,
и докато си жив бъди щастлив!

Че вятърът когато се обърне,
или кога земята те погълне,
преди пръстта на гроба да засъхне -
и споменът за тебе ще заглъхне!