Със пегас и чрез слаломен патос
участвувах в конкурсни класации –
но отиде ми патос нахалос
/изключая 2-3 визитации/.
Кротко движа – и вече по равното,
/даже влязох във виц за лаик!/;
не ратувам виражи, и – главното –
разминавам се с поликлиниките.
Само сънно – с ерзац-костенурка
галопирвам за лавров венец,
обуздах не една конюктурка,
редактирвах адепт и певец…
Та сърцето ми - май че остана
непокътнато – с пулс над шейсет…
И когато ми бийне камбаната –
да съм първи класиран, отпред!