автор: Ms_Mystery

Животът е безумно кратък,
животът е фурия, буря.
Няма спирачки, няма почивка
и няма връщане назад!
Животът е като песен -
блус, рок или пък рап.
В началото е сладък, непознат,
бавно ни разкрива красотата си
и не усещаме, че времето тече.
А после, по към края, го харесваме
и осъзнаваме колко ценен е,
как мелодично ни поглъща и опиянява,
как се носиме, водени от неговия такт и порив.
А неусетно времето лети
и тази песен свършва - край!
Жалко! Не можем да я превъртим, уви!
Остава сладко-горчивия спомен
от нещо изживяно и неповторимо.
Само в спомените вечно...