автор: alkaltchev

Между Искър и Панега златна стоиш.
Нито-стар, нито-млад в низината.
Уж градче, но си град. Отвоювал престиж
в непрестанен двубой със земята.

И препасан от двете реки, ти растеш.
Между тях. Упорито нагоре.
Градове във България, колкото щеш –
само ти, в две реки имаш корен.

Ти се вдигаш високо. Изправяш снага,
все по-здраво във Мизия вписан.
Ти така си се вкопчил и врастнал в брега,
че самия – за бряг си орисан.

За едни ти си пристан. За други си праг,
преживял времена неспокойни.
В равнината на Дунав, расте Червен Бряг
и ни чака.
Дали сме достойни?...