Нека потъжим полудетски,
докато Джим Морисън
гъгне в главите ни
Той е вечно съвършен,
необуздан и отчайващо искрен
Джон Ленън е нашето его,
надупено смело срещу света
В черешовите поляни на греха сме заченати
и тепърва проглеждаме за истините,
загърбени преди
Нека прихлупим ръцете си
върху течното тяло на Сид Барет
и да го разложим в остри музикални субстанции,
в които времето е меко и бяло
Моржове премръзнали в прозорците ни скачат
и Дженис Джоплин от тавана се протяга
Нека я пуснем в мозъците си слепи,
за да не ни взриви като комети пощръклели
Нека Кърт Кобейн все още да реди
изтънелите си пъзели по пъпа на неверието
Ние ще си обърнем кожите наопаки
и на тях упадъчна музика ще свирим