автор: teanu

Огънят винаги гори за двама.
Само за двама.
Но миг във вечността!

Сега сме ние двама,
утре той със друга дама.
Но миг - във вечността!

Дали спира пламъка
като на снимка?
Ще може ли да спре за мен и теб?
Да не отиваш там,
при нея дама...
Да бъде само нашият огън
цял век?

На мен сякаш ми стига.
Това тук и сега...
Кому принадлежи вечността?

Ще бъде нашият огън,
гори той за двама.
Гори пак за двама - сега.
Няма утре, няма вчера.
Правилно ли е така?
А трябва ли да ме е еня
за това?
Знам, че трябва.
Прегради няма - за да се спра...