Все още помня,
но измина век
от времето на пълнодробно дишане.
По принцип съм богоязлив човек,
безпринципно –
отдавна съм езичник
и сигурно съм срастнала
с пръстта,
саксията
и цветето –
с молба за въздух
насред оная влачеща река
със себе си когато се завързах.
Саксията?
Отдавна е легло
за някаква изплувала пустиня.
Тогава нарисувах слънчица.
И кактус.
“Автопортрет” му беше името.
Порасна на бодли.
И оцеля -
в пустинята законите са простички.
По принцип –
денем гледаме деца.
Безпринципно –
все още дишам.
Дишам още.