С познатото чувство, че ще пиша за познати вече неща, ще се опитам да внеса съвременно звучене на новото – добре забравено старо!
Животът на хората става все по-бутафорен в предопределеностите на всеобщата лудост около парите.
В огромното си желание да устойностим ценностите си в пари и обратното да придадем стойност на парите си, не забелязваме, как тя става все по-съмнителна. Веднъж осребрени ценностите ни сякаш загубват истинската си стойност. В същото време увеличената покупателна способност ни въвежда в заблуда и илюзия за истинските ни потребности и заедно с това ни пристрастява към особен вид суета, която сякаш ни е непозната по своята природа.
Много хора напоследък в желанието си да устойностят наследено от родителите си имущество, се натъкнаха на този феномен, като давайки му паричен еквивалент и продавайки го, повече не можеха нито да си го купят отново за тази цена, нито да си купят нещо подобно.
За всички търговци е ясно, че един автомобил изваден веднъж от магазина, губи двадесет до тридесет процента от стойността си, дори да не е изминал повече от пет километра. Знаят също така и че не ги допускат в рая.
Очевидно е как действа механизмът за обезценяване на ценностите чрез парите – при всяка препродажба всичко загубва повече от тридесет процента от стойността си и някой печели също толкова, от тази разлика, а някой губи.
Всяко истинско нещо обикновено е непродаваемо, защото има същата стойност, на която ще го купите. Продаваемо е единствено това, което е по-скъпо от парите, които броите за него и така всичко става все по-евтино, за да е продаваемо или заради обезценяването на самите пари.
Колко струва например един човешки живот? Ако се позоваваме на законите на природата, би трябвало да струва поне два човешки живота – тези на неговите родители, но реалността говори съвсем друго и то съвсем няма такава стойност особено, ако се съди по парите, които изплащат застрахователните компании при злополука. Дали ако собственика на дадена компания приеме такава сума, би се съгласил да се прости с някой от близките си?
Как въобще могат да се устойностят истински важните неща в човешкия живот с пари и ако приемем, че това е възможно, то това не е ли твърде субективно, за да бъде вкарано в някакви правила и ако все пак се прави, не е ли кощунствено по отношение на нас самите и ценностите ни въобще?
„Човек представлява разликата между доброто и лошото в себе си!” - идеята дойде от един освидетелстван художник.
Различните идеологии и религии са създадени по модел на психологически клишета на човешкото съзнание, подобно на панталон, който се прави по мерките на средно статистическия човек. По този именно принцип става така, че когато човека се промени, панталоните му или стават по-дълги или се скъсяват.
Всъщност хората никога не могат да бъдат средно статистически, за да им вземеш мярката, защото въображението и талантът им са неизмерими – единствено наивността и глупостта, алчността им могат да бъдат осреднени и именно на тази основа се прави моделът и той не само че не е верен, но непрестанно подлежи на корекции.
В смисъла на човешкото познание за истината, лошото има не по-малка стойност от доброто. Лошото и грозното и опита свързан с тях показват прекия път към доброто и красивото и така се стига до хармонията.
В този смисъл в традиционните представи за доброто и лошото се вписват всички традиционни символи, които човечеството съхранява независимо от техния предварително поставен от хората знак за значение. По този именно начин става ясно, че всяка една идеология или религия носи със себе си, както ценности, така и лошия пример за неправилното им остойностяване в името на еволюцията.
„След четиридесет години нещата в живота на човек стават натрапчиви и досадни, като рекламни клипове, за които предварително знаем много добре, какво искат да ни пробутат!”
„Единственото по-добро сравнение от Шекспировото, че животът е театър на една голяма сцена е това, че той прилича на Шекспирова пиеса, която си гледал стоици пъти!”
„Колкото група от три годишни дечица хванати за ръце могат да бъдат отделен свят, толкова нелепо изглеждат и хора взети заедно спрямо техните претенции.”
Колко хубаво е това, че все пак хората не разбират правилно разнообразието на света, в който живеят и все още обслужват единствено своите прилики, вместо да се посветят на различията си – голяма скука, а?