автор: mariq-desislava

нещо като есе, но не съвсем


Невероятен и странно одухотворен- само така най- общо мога да нарека Малкият принц. Със своето неочаквано появяване на планетата Земя той намира истински приятел и в същото време разтърсва душата му със своите на
пръв поглед наивни въпроси и размисли за живота и човешкото съществуване, под чиято повърхност прозира дълбока болка и осмисленост на човешкото битие. Макар и представен като дете ( без да се споменава някаква определена възраст ), думите на Малкият принц и цялото му същество изобщо будят недоумение и неимоверно учудване от страна на възрастните, очароват и пленяват със силата си. Какво е това създание, изоставило планетата си заради любимото си цвете,за да открие преждевременно доминиращата окраска на света, в който живее, за да разбере и анализира простичките истини, поднесени от една лисица и накрая да прозре, че всъщност неговата планета е единствена и неповторима само за него, че малките неща са далеч по- ценни от всичко друго, към което се стреми човек... Тъжен и лиричен, тайнствен и духовит, Малкият принц не разкрива никому причината за постоянното си лутане из дупките на безнадеждно пропиляния ни свят, от който малко по малко чезнат истинските стойности, закодирани в наситеното с огромен смисъл послание на Лисицата, отправено не само към Малкият принц, но и към хората като цяло: " Най- хубавото се вижда само със сърцето. Най- същественото е невидимо за очите. " Малкият принц взривява съзнанието със своите несвойствени за дете възгледи, от които лъха една всепроникваща любов към всичко живо. Мисля, че Егзюпери умишлено е избрал заглавието " Малкият принц " с цел да насочи вниманието към физическата крехкост и накърнимост на героя си, но с разгръщане на сюжета става ясно, че тази чупливост и наранимост е само привидна. С всички свои действия и стъпки Малкият принц доказва своята духовна извисеност, която го поставя на много високо стъпало на житейското съществуване, т. е. зад заглавието на творбата се крие парадокс- Малкият принц е едновременно и малък, и голям, голям не по размери, а по душевност и сърце. Детското, неопорочено начало, заложено в него го прави чужд на умопомрачително сериозния свят, в който живеем, прави го неспособен да разбере установените в него закони. За Малкият принц любовта към едно- единствено цвете в цялата Вселена е много по- важна от ежедневните грижи, терзаещи хората. Именно това негово разбиране го издига над всички нас, защото чистотата му е истинска и неопетнена, защото целият е изтъкан от една сребристо- звездна красота, неподдаваща се на описание. Вълшебен сън или реалност е това дете, дошло от далечните звезди? Може би и двете, защото реалността би била прекалено сива и мрачна без необяснимото присъствие на чудесата, които се появяват неочаквано някой ден сред нас, за да повярваме, че любовта е тази, на която се крепи света и че човешкото сърце е способно на всичко, за да й се отдаде.