автор: mariq-desislava

По терасата
на нощта залязла
тъмнината маркира етапите
на изобилното ти завръщане
В есенните ти пазви
дните се прегръщат
с извратена добродетел
и премерена печал
Отлюспени са корените ти
и с безумно търпение ги лъскаш-
дано изветреят,
та червеите да не пируват
с избледнелите им кости
Клони поръбени
с почервеняла жажда протягаш,
за да ме вклиниш
в гнездото си разтурено
от стопена катранена ярост
Недей за мен тъгува
Ще се завърна с птичите ята
Хвърляй ми отвреме- навреме
по едно око
и гледай как думите ми грачат,
защото си дърво,
а дърветата не плачат