автор: ESTI-VISI

Балона не посмя да полети от ръката ми.
Дантелата с която беше вързан
някак си се уви около пръста ми
и не помръдна.
Усмихнах се.
А вятър, колкото искаш и повече! –
мен да отнесе
(разбира се ако не бях забравил крилете си
в другият панталон, който не предпочетох защото
беше намачкан)
Но моят червен балон беше упорито решил да не лети.
Давах му шнас след шанс, а той се инатеше безсмислено...

...вятъра утихна.
Ръката ми стана толкова лека, че изпусна от допира си
нежното присъствие на балона.
Някакво момиченце беше минало покрай мен
със същият червен...в ръка!

И балоните ли изпитват обич и привързаност в това да са заедно?
А може би вътре в тях няма само въздух и атоми...

задуха отново.
по улицата се понесоха бързащи хора
и разбеснели се таксита
Миришеше на дъжд, миришеше...