автор: VOINOV

След като създателят на първата Дунавска България кан Аспарух загива в битка с хазарите при река Днестър, начело на младата държава застава синът му Тервел. Така е описано в Именника на българските владетели.
Византийските писания говорят, че бил човек нисък и дребен на ръст, както и повечето българи, но за сметка на това бил хитър и лукав.

Ще да е бил много умен, прозорлив, последователен и запомнящ се като личност, щом като и враговете му са писали обстойно за него.
През 695 година византийския император Юстиниан ІІ бил свален след дворцов преврат от трона, обезносен от противниците си и изпратен в заточение в Кримския Херсонес. От там избягал при хазарите във Фанагория, владеещи Бат Баянова България, а оттам след дълги премеждия с кораб се добрал до земите на българския владетел Тервел. Чрез пратеник се свързал с кана, а по-късно сам се представил пред него. Поискал помощ за да възстанови трона си, като обещал в замяна богати дарове и почести за българския владетел.
След дълго размишление, познавайки ромейските нрави, българският управник решил да използва размириците във Византия във своя полза.
Допитал се до чичо си Кубер, населяващ земите в Карасимийското поле около Битоля в Македония, и въпреки неговото негативно мнение по отношение на ромейските нрави, взел окончателно решение да изпрати войски пред вратите на Константинопол.
В следващата 705 година съпровождан от славяните и българите на Тервел Юстиниан ІІ само за три-четири дни успял да възвърне престола си. Положил отново на главата си короната на василевс и отдал големи почести на българския владетел. Загърнали с императорска хламидия тялото му и го удостоили с титлата кесар втората след императорската, приобщавайки го по този начин към владетелското семейство. В едно с това бил заделен голям товар със скъпи дрехи – багреници и много злато и сребро. И на България се отстъпвали земите до Странджа и Източна Стара планина в областта Загоре. Сключено било споразумение за дълъг и траен мир. По този начин се признавало официално съществуването на новата българска държава.
Но знаем от историята, че ромейската благодарност е била твърде кратка и само след две години Юстиниан ІІ решил да заличи последиците от предишната си отстъпчивост и тръгнал по море и суша срещу българите. С изненадваща за ромеите бързина императорът бил блокиран в Анхиало и Тракия била опустошена чак до Златния рог.
Войната била прекратена и мирът запазен.
Недоволните войници водени от своя военачалник Филипик Вардан отново детронирали предалия ги император, който отново се обърнал за помощ към Тервел.
Българският кан изпратил отново 3000 души в 711 година, но било твърде късно, императорът бил умъртвен.
В следващата 712 година, възползвайки се от непрекъснатите размирици във византийската столица, Тервел нахлул в Тракия и в продължение на две години я плячкосвал.
В 716 година е подписан нов мирен договор с Теодосий ІІІ, като Византия се задължавала да плаща годишен данък на стойност 30 литри злато, кожи и скъпи дрехи.
Уникалното за този договор от онези години е, че в него е упоменато взаимното съгласие за предаването на отсрещната страна на политически бегълци и урегулирането на търговските отношения, като всички стоки трябвало да са снабдени със съответните печати и пломби – в противен случай се конфискували.
Този договор щял да просъществува в близките сто години. Той се явява като първия търговски договор за Българската държава и в смисъл на юридическо признание на новата държава.
Големи са подвизите на този владетел, но не това е най-важното, а нещо друго.
България съществува вече близо 20-30 години.
По това време Византия е въвлечена в един жесток сблъсък, от който зависи не само нейното съществуване и бъдеще, но и това на цяла Европа, доколкото може разбира се да се говори за някаква Европа по онези времена.
След разпадането на западната Римска империя, в Европа са се настанили различни варварски племена, враждуващи помежду си и държави въобще не са съществували.
От изток непрекъснато се плискат вълните на арабското море.
Владенията на Багдатския халифат включват земите на южна Испания, цяла северна Африка – от Мавритания и Мароко до Египет – стигайки до Сирия, Персия и Ирак, та до северна Индия. Арабския халифат демонстрирал желанието си да включи всички земи от Атлантическия до Тихия океан във владенията си. Това е една колосална империя, достигайки на север до Урал. Нищо не може да устои на ятагана и на конницата движеща се по-бързо от вятъра.
Константинопол непрекъснато е обсаждан.
Целта е от запад и от изток Европа да бъде прикована в клещи и в скоро време да бъде заличена от картите на света.
В 718 година арабите отново блокират Константинопол по суша и вода.
Новият византийски император Лъв ІІІ Сириец поискал помощ от българския владетел на север.
Макар често да поглеждал към трона в Константинопол, Тервел извършил твърде нестандартен ход. Най-лесното било да сломи и превземе Византия. Изглежда варваринът и вечен враг на ромеите Тервел е прозрял опасността идваща от изток и изпраща близо 30 000 конница, която в генерално сражение сразява арабските пълчища.
Това му донася огромна популярност. Из цяла Европа за него са писани пиеси и песни, величаещи го като “Победителят на арабите”. А след тази битка, арабите столетия наред няма да си позволят да стъпят отново на източно европейския бряг.
След всичко това е допустимо всеки европеец да отдаде заслужено уважение към човека спрял арабите на входната врата на източна Европа. И е време да бъде издигнат подобаващ паметник, на този заслужил български владетел, и то в столицата на Европа Брюксел.