автор: miloto_mi

Ооооо, лъжеш се! Тук късният следобед
е с цвят на течен карамел.
Листата тихо падат и говорят
лъчите във златисти цветове.

И кестените ронят обли сълзи
в цвят на препечено кафе.
Децата с гладката им нежност шепи пълнят
и глъчката им спомени преде.

Отишъл си на мястото където
те води меланхолия сега.
Тръгни след майките с колички
светло ще се разсее в бляна ти мъглата.

Тръгни след влюбените стъпки
на светло омагьосани момичета.
И ще усетиш есенната тръпка
изгубила се във очите им.

Защото в тях за спомена е рано...