автор: mariq-desislava

Не ме боли.
Смея се сама
и разстилам листа
от комети настинали.
Имам нужда от небе.
Даже от две.
Дайте ги повече,
нека са предозирани.
Не ме боли.
Цвъртят дърветата.
Нощта обесена от тях виси.
Луната не мига
и в мен се взира.
Болката в последен стадий
на изчистване умира.