автор: katbalu

Дървото всички фасове допуши.
Пожарите на август угаси.
Съблече се. Клошарски се навъси
В небето сиви гвоздей заби.

Не тече кръв. От там не слезе Господ-
под ябълките в Рая си заспал.
Забравено дърво- ненужен троскот.
в светкавици на август изгорял.

Сега какво? Последен фас допуши...
погреба всички стихове в калта
Клошарски до казаните се срути
готово да разстреля пролетта.

Зачака я, подобно богомолка,
удавено във свойте дъждове.
Мечтаеше тя да усети тази болка!
Да я прониже със отровни върхове.

Зачака я! От злобата премръзна.
Сърцето му до край се вледени...
Вихрушка зимна клоните му върза
и в сто синджира робски го преви..

А, тя дойде. И, доверчиво кацна.
Целуна го с крилата на пчела.
Но, богомолката така и не изяде!
Усмихна се! И после...разцъфтя!