автор: galachad

По алеята с кривите кестени
и потоците бързи коли.
Като сенки се плъзгат на есен
куп бръмчащи тълпи.

Увредени с унилото слънце
с безумния звук на земя
по клоните гонят шушулки
потъмнели и жълти листа.

И се стича и слънцето ласкаво,
някак бавно към топлият юг.
И червено разливано пали
слънцецветие в маслен етюд.