Натъжи ме твоето:"Не мога!",
че ми прозвуча като:"Не искам!"
и покълналата в миг тревога
заличи доскорошната близост.
Как оплете като кукувича прежда
грозното съмнение покоя!
А с изгубената в този миг надежда,
рухнаха последните мостОве...
Вярата, загърбена, посърна,
сухи вопли пълнеха безкрая -
знаех, че не мога да я върна,
но, че тъй ще ме боли, не знаех...
Казваш, че ще завали отново -
много пъти, или пък веднъж -
аз и този път ще се престоря,
сушата, че ще смениш със дъжд...