Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 351
ХуЛитери: 4
Всичко: 355

Онлайн сега:
:: pastirka
:: Lombardi
:: Marisiema
:: Icy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГлезеното щъркелче
раздел: Приказки
автор: LeoBedrosian

Сред дъбрави се гушеше китно забравено селце.
Никой вече не го помни, баби и няколко старци доизживяват мирно дните си, а внуците все по-рядко се сещат за белосаните къщички, старата каменна църквица и порутеното школо.Само щъркелите всяка пролет редовно се връщат да излюпят и отгледат потомството си. Върнаха се и тази пролет, три червеноклюни и дългокраки двойки. Старите гнезда ги чакаха недокоснати от времето и отново приютиха рошавите им пилци. И това лято се излюпиха седем гладни пилета и пак огласяха пустите улички с гладно потракване на клюните.
Сред тях бе и Сръдко, последното излюпено щръкле в гнездото на камбанарията. Сръдко бе вечно гладен, разрошен и недоволен. По-големите от него братя винаги го избутваха и първи поемаха с гладни човчици вкусните червейчета и дребни рибки. Сръдко се буташе, тракаше с човка и все се подсърдваше. Чак след като се нахранеха другите идваше неговия ред и той се зареече, да не излита никога от гнездото, защото бил недохранен.

- Сръдко, време е да полетиш – приканваше го нежно майка му.
- Сръдко, виж какви тучни ливади, пълни с гущери и жаби има наоколо – подканваше го и баща му, още по-нетърпеливо.
Но недоволното щъркелче се инатеше и упорито отказваше да напусне гнездото, а братята и сестрите отдавна се рееха волно с големите щъркели и все по-рядко се завръщаха в родните гнезда.

- Глезения сърдитко пак трака гладен – си говореха врабците, свили уютни харлупки в клонестото щъркелово гнездо.
Времето минаваше, Сръдко не политаше и тревожната майка все му носеше храна в гнездото. И така докато един облачен септемврийски ден ята щъркели се заизвиваха в сивото небе и приканваха с тракане останалите щъркели да се присъединят за дългата миграция. Роднините на нашия недоволен се издигнаха над родното гнездо. Само Сръдко намръщен и недоволен седеше в него и мърмореше:

- Никой не ме обича, изоставят ме и сам ще си умра!
Ятото се заизвива, все по-високо и по-високо стана по-голямо и отлетя там, където всяка есен отлиташе, на юг, на топло, на светло.

Останал самотен и неутешен Сръдко се сгуши дълбоко, но гнездото вече не беше онзи уютен и весел дом, нямаше ги мама и татко, братята и другите щъркели не тракаха весело с човките си. Паднаха и първите капки дъжд, есента все повече клонеше към зимата, стана му студено и самотно. Тревожното щъркелче извиваше гушка и гледаше на долу, към купола на църквата, но не се решаваше да напусне гнездото. Една студена и мрачна вечер котаракът Мърк се запромъква тихо по покрива на църквата. Стар боец и разбойник търсеше какво да похапне и забеляза самотния Сръдко.

- Кой си ти – уплаши се Сръдко – какво искаш?
- Аз съм си аз, Мърк а ти какво правиш по това време в старото гнездо?
- Всички ме изоставиха, не искам да ги видя, нито да ги чуя!- подсърди се пак рошавия щърк. – Виждам, че идваш като моя съдба, ще ме изядеш ли?
- Да те изям? Че защо да те ям? Кокошките в дворовете са по-крехки от жилавото ти месо.
Уплаши се щъркелчето, плясна с криле, но нали не знаеше да лети и тупна на земята до камбанарията. Замаха с големите криле, но без особен резултат. Остана вцепенен така до сутринта, когато го намери добрия дядо Гошо. Взе го стареца, занесе го в къщичката си на топло до старото огнище, където играеха весели пламъчета.. Баба Динка му нарони жълти зърна царевица и го отгледаха до пролетта. А когато тя, пролетта дойде, когато земята се стопли и дърветата радостно позеленяха една слънчева утрин дойдеха ятата със щъркелите, майка му, баща му и всичките братя, лели и братовчеди на Сръдко. Той бе позаякнал под обичните грижи на старците, полетя и се присъедини към останалите.


Публикувано от aurora на 30.09.2008 @ 11:25:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Приказки

» Материали от
   LeoBedrosian

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
787 четения | оценка 4.90

показвания 15682
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Глезеното щъркелче" | Вход | 5 коментара (15 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Глезеното щъркелче
от California на 30.09.2008 @ 11:29:35
(Профил | Изпрати бележка)
Силата се крие в обединението :-)
Удоволствие беше!


Re: Глезеното щъркелче
от karabalak на 30.09.2008 @ 11:55:38
(Профил | Изпрати бележка)
Ти сърдитко остави на нас
настана пивко време в този час
(за аперитив преди обяда)


Re: Глезеното щъркелче
от Ann (okeania@abv.bg) на 18.10.2008 @ 22:02:09
(Профил | Изпрати бележка) http://otkrovenia.com/main.php?action=showuser&username=%D7%EE%E2%E5%EA
Току що я прочетох на 4 годишно момиченце. Хареса и. Това е и моят комплимент към теб:)


Re: Глезеното щъркелче
от libra на 12.03.2017 @ 00:26:30
(Профил | Изпрати бележка)
хубава приказка, с хепи енд, прочетох си я за лека нощ :)
мерси


Re: Глезеното щъркелче
от Bukvist (ventura@dir.bg) на 13.03.2017 @ 12:23:10
(Профил | Изпрати бележка)
В приказки и проза ти е силата, Лео.