сринете се, слънца мои, любени-недолюбени
вкопайте се, ръце мои, белени-недобелени
стори път, снага моя, кършена-непрекършена
белким акъл ми уйдиса
както си снопи изгарям
пръстени да ми се вземат
заедно с всичките пръсти
очи ми да се изскубнат
наедно с езера сушави
коса ми да се изтръгне
ведно с разреден косичник
нокът да ми остане:
едно парченце - за кепче
косъм да ми остане:
да има какво да пада
кожа да ми остане:
бенка-паричка за спомен
стъпка да ми остане
където трева да никне
из разградените двòрове
зимзелен-цвете е плъзнало