Искам да те връщам по ръцете си.
Протегнатите вени светят в тъмното.
Ще изкрещя и ще разгоня щъркели
безсилно натежали от преяждане,
защото ми се случват в края
на най - дъждовното ми лято.
Не могат да догонят слънцето.
Комините остават неми.
А черното във края на перата им
е толкова ненужно. Остро е.
Небето се удави в клоните.
А клоните запяха на прозореца,
по който нарисува с дъха си.
лицето ми. От твоята възглавница.