автор: mariq-desislava

Сплъстени дни
Скръстено небе
Орехът спи
Сърцеизмушено дете
Неродени мъгли
Ъглите стенат насън
Залези зли
Защо не излезеш навън?
Изнемощяло море
Котките са кучета добри
Слънцето на оня свят душите ни пасе
Пилея се по себе си
и с облаците танцувам
В любов превърнах всяка трева,
която от сърцето ми изникваше
и вперваше нос в небитието
Все още на моя тъжен клон си вися,
цветята ми се пъчат начумерено
Все повече кървя,
а тишината е все така разперена