автор: philip_colev

Звездичка си намерих аз,
светла, тъжна, но пък жива,
в небосклона вечен я съзрях,
бе неописуемо красива.

С ръце протегнах да я хвана,
и в мечтите мой да блести,
ала съдба безмилостна коварана
отне нощта ми призори...

В негодуване и обсебен,
и от болката сломен,
сатаната в мен роди се
и ме пороби в своя плен...

Покорен на делата му
и под влияние на злостта,
отблъснах светлинката й
и сетне много ме боля...

Опиянен от болежки грозни,
облян във горестни сълзи,
опечален за прошка молех,
звездичката да ми прости...

Тя изслуша ме спотаена,
прикрита в своята си нощ,
и после отново заблестя,
с нова сила, с нова мощ...

Светлинката й не мога
да достигна в своя блян,
само гледам отдалече нея
и знам, че вече не съм сам...

Блести, звездичке моя,
като хиляди звезди блести,
нека нивга не угасне, светлината
твоя в моите мечти... Блести!!!