автор: mariq-desislava

От четиринадесет години
си къпя душата тук,
в брадясалата разплата
на обезкръвената ми същност
Разпънат съм между два свята-
единият в струпеи,
другият- в миазми под скритата външност
Не, не ме жалете
Чувствам се смирен
и с болката примирен
Боли ме несъществуващата ми глава,
която горях с една малка игла
Боли ме, че китарата ми е в рани червиви,
а струните й в мен са се забили
Боли ме, че музиката ми е глуха
и от никого нечута
Боли ме, но болката сама ми проговори:
" Така ще бъде,
докато земята престане за теб да спори
и ти отвори задпланетните простори... "