| В едноклетъчни газове
израстват душите ни,
в цивилизация, охранявана
от първични чувства
и застинали викове За година или две
бяхме себе си,
после се затъркаляхме
в мелачката на дрогирани понятия
Свръхдоза насинена лъжа
в сърцата ни се вля
и с пресолена красота
ни посрещна гълтачът на сънища,
наричан за по- удобно Живот
Живот- крива затворена маса,
на която светът един в друг сгърчени
ни прескача и троши на тласъци
малките ни лепкави крясъци
Животът тепърва ни разлага
и все така нагъл си остава
Публикувано от alfa_c на 27.09.2008 @ 22:07:54
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Поколението на 90- те" | Вход | 6 коментара (14 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Поколението на 90- те от Omaia на 27.09.2008 @ 22:19:19 (Профил | Изпрати бележка) | ни посрещна гълтачът на сънища,
наричан за по- удобно Живот
!!!!!
Поздравления за целия стих, Мария- Десислава! |
Re: Поколението на 90- те от mariq-desislava на 27.09.2008 @ 22:44:47 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Омайна! Радост е за мен, че си тук! |
]
Re: Поколението на 90- те от ASTERI на 27.09.2008 @ 22:21:43 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави и от мен!
Истини...истини... |
Re: Поколението на 90- те от mariq-desislava на 27.09.2008 @ 22:46:16 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрав от тъмна и мрачна България, Астери! Благодаря ти, че ме прочете! |
]
Re: Поколението на 90- те от voda на 27.09.2008 @ 22:43:39 (Профил | Изпрати бележка) | Тъжен протест - срещу живота.
Поздравления! |
Re: Поколението на 90- те от mariq-desislava на 27.09.2008 @ 22:48:42 (Профил | Изпрати бележка) | Да, протест е- срещу живота, такъв, какъвто е... А какъв можеше да е... Ние, от поколението на 90- те години( тогава бяхме млади), сме тъжни и разочаровани от живота, защото по принцип сме идеалисти... Водичке, както винаги вярно усещаш настроенията ми! |
]
Re: Поколението на 90- те от Sabin (velichko_enev@abv.bg) на 27.09.2008 @ 23:02:18 (Профил | Изпрати бележка) | Животът ни- щърбав и кекав нож,
оглозгва костите ни до край.
Не Животът ни е толкова лош,
а това, че го осъзнаваме,комай...
Здравей отново, поетесо нестандартна,
ще ръждясат дните ни, ако те няма,повярвай...
|
Re: Поколението на 90- те от mariq-desislava на 27.09.2008 @ 23:09:39 (Профил | Изпрати бележка) | Много истина стърчи от думите ти,
животът с прегракнал глас ни души,
не смеем да мръднем дори,
защото току- виж сме се разпаднали
Здравей, Вдъхновителю! Не се поддавай на ръждата...:) |
]
Re: Поколението на 90- те от Liulina на 27.09.2008 @ 23:27:07 (Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/ | Поколението на 90
зависи ...
какво виси,
значи
объркано да,
търсещо да,
по средата
и това,
но избора си е на поколението!;)
С поздрави от мен адашке! |
Re: Поколението на 90- те от mariq-desislava на 27.09.2008 @ 23:35:23 (Профил | Изпрати бележка) | Объркано поколение сме
и ни личи от думите ни
понякога зли, по- често добри
Висим си над дните обречени,
влачим оковите си съблечени
Разпадаме сме, ако няма кого
да обичаме, всъщност
само на любовта се вричаме
Благодаря ти, мила адашке! |
]
Re: Поколението на 90- те от dumite (malisia@mail.bg) на 28.09.2008 @ 18:07:10 (Профил | Изпрати бележка) | ни посрещна гълтачът на сънища,
наричан за по- удобно Живот
В десятката! |
Re: Поколението на 90- те от mariq-desislava на 28.09.2008 @ 18:13:09 (Профил | Изпрати бележка) | Думичкеееееее! Благодаря ти! |
] | |