автор: roza1

Нощта лениво се намества
на хълбока на миналия ден.
През прозореца поглежда-
търси топлина във мен.

Припламва летния ми огън
по въглените на страстта.
Луна хаднича от комина
мисли, че не съм сама.

Една илюзия за време
с походка мила на жена,
разхожда мисли ми дневни
като кученце в нощта.

26.09.2008