В твойте празници ще идвам безметежно.
От болките ти трудно ще възкръсвам.
Дихание ще вземам от копнежите
и ще броя желания до втръсване.
Ще си стоя на завет тихо в пристана
на мъжките до край човешки радости
и спомени с очите ще прелиствам
от миналите наши бурни младости.
Една безкрайна песенна прелюдия
ще бъде пролетта на наш`та есен.
Дано със вяра дните ни са пълни,
за да допеем с обич тази песен.